|
Забележителности
|
|
Обитаването на хълма Царевец започва още през каменно-медната епоха /4200 г. пр. Хр./. През къснобронзовата /XII-X в. пр. Хр./ и желязната епохи /X-I в. пр. Хр./ на неговата територия възниква и се развива значително по площ тракийско селище. От IV в. до VII в. на хълма е изградена и съществувала цитаделата на големия късноримски и ранновизантийски град Зикидева. Дебели крепостни стени и порти са отбранявали гъсто застроената с църковни и жилищни сгради укрепена територия. През VII в. градът е унищожен при аваро-славянските нашествия. През X в. върху развалините на крепостта е създадено малко българско селище. От края на XII в. до края на XIV в. на хълма се издига цитаделата на Търновград – мощни крепостни стени, порти и кули охранявали столицата на Второто българско царство. Тук се изградени двореца на българските царе и резиденцията на българските патриарси. Крепостта била гъсто застроена със стотици жилищни сгради, над 20 църкви и манастири. От края на XIV в. до края на XIX в. на хълма са разположени няколко от мюсюлманските квартали на Търново, които са разрушени през лятото на 1877 г. при освобождението на града от руските войски. Разположено е на 4 км североизточно от Велико Търново на високо плато с изглед към средновековните крепости Царевец и Трапезица. Най-ранният писмен документ за съществуването на Арбанаси е ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който земите на сегашните селища Арбанаси, Горна Оряховица, Долна Оряховица, Лясковец и съседните по-малки селища под общото име Арнаут хас кариелари се дават като зестра на зетя на султана великия везир Рустем паша. През Втората половина на XIX век, когато възрожденско Търново започва да расте на запад от площад "Баждарлък", Самоводската чаршия се развива като стопански център. В пазарни дни идват селянки от близкото село Самоводене и върху постлани направо на земята чергици продават зеленчук. Оттам идва и по-новото име на площада – Самоводски пазар. По тротоара, от фурната до хана на хаджи Николи, селянки от Беляковец продават мляко, масло, сирене. Оформят се две улици с дюкяни, занаятчийски работилници и ханове. Едната от тях започва от малък площад, който през XIX век се нарича Ун (брашнен) пазар, а днес – Самоводски пазар – и продължава по улицата, водеща към Дряновския хан (на мяcтото на разрушеното Кино "Модерен Театър"). Тук са разположени хаджи Давидовия и хаджи Великовия хан, хановете на Атанас Йоноолу и на хаджи Николи, бакалски, опинчарски, ковашки и други занаятчийски работилници и дюкяни. |
|
|
|